Понякога искам да изливам всичките си мисли в две кофи.В едната кофа да изливам всичко което искам да забравя, да не си спомня повече за него. В другата кофа всичко, което искам да запомня, та когато дойде лош момент винаги да мога да си спомням за хубавото. Когато близките ми казват- мисли за нещо хубаво, се питам- за тези всички моменти, когато трябва да си спомня за доброто, то достатъчно ли е? Има ли достатъчно спомени за хубавите времена, за които да си спомням в лошите? Надявам се да има.
Понякога се чудя- трудим се цял живот, а умираме за един миг. Защо става така? Къде отиваме после? Възнаграждава ли се нашия труд някак си? Надявам се.
Ще кажете-това момиче не разбира тези неща!Вярно е, не ги разбирам. Аз съм една от многото, които не разбират смисъла. Не си мислете, че аз не харесвам живота. Напротив- радвам се, че живея и има за какво да живея. Понякога просто ми трябва място където за излея всичко което ме мъчи. Понеже това място никой няма да го посещава освен аз (та кой ще се занимава с мен) мога да си поствам, колкото си искам. Е това е моят личен блог. Не винаги поствам толкова мрачни неща, но днес изглежда ми е скапано настроението.
Понякога се чудя- трудим се цял живот, а умираме за един миг. Защо става така? Къде отиваме после? Възнаграждава ли се нашия труд някак си? Надявам се.
Ще кажете-това момиче не разбира тези неща!Вярно е, не ги разбирам. Аз съм една от многото, които не разбират смисъла. Не си мислете, че аз не харесвам живота. Напротив- радвам се, че живея и има за какво да живея. Понякога просто ми трябва място където за излея всичко което ме мъчи. Понеже това място никой няма да го посещава освен аз (та кой ще се занимава с мен) мога да си поствам, колкото си искам. Е това е моят личен блог. Не винаги поствам толкова мрачни неща, но днес изглежда ми е скапано настроението.
0 коментара:
Публикуване на коментар